Първопрестолна Плиска

Дългогодишните раз­коп­ки на Плиска дадоха възмож­ност да се очер­тае богатата материална и духовна кул­ту­ра на столицата. Ус­та­но­ве­ни бяха раз­лич­ни стра­ни на ико­но­ми­ка­та (зе­ме­де­лие, ско­товъ­д­ство, за­на­я­ти) чрез от­кри­ва­не­то на оръ­дия на труда и про­из­вод­ство. Голяма част от на­ход­ки­те се на­ми­рат в музея при ре­зер­ва­та, в На­ци­о­нал­ния ар­хе­о­ло­ги­чес­ки му­зей и в Ис­то­ри­чес­кия музей в Шумен.
Много важни за изяс­ня­ва­не на кул­ту­ра­та са на­ме­ре­ни­те над­пи­си ка­мен­ни на гръцки език (от ези­чес­ка­та епо­ха) и надписи на ки­ри­ли­ца (от хри­с­ти­ян­с­ка­та епоха). От Плиска про­из­хож­да го­ля­ма ко­лек­ция от рисунки-гра­фи­ти, на­на­ся­ни с остър предмет върху стените на кре­по­с­т­та и на мо­ну­мен­тал­ни­те сгра­ди. Из­меж­ду на­ход­ки­те има уни­кал­ни про­из­ве­де­ния на ме­та­лоп­ла­с­ти­ка­та: брон­зо­ва­та сед­молъ­ч­на ро­зе­та с ру­ни­чес­ки зна­ци, бронзов ключ във фор­ма на му­зи­кант, златни ук­ра­ше­ния (пръсте­ни, коланни ап­ли­ка­ции и др.) и най-вече тройния зла­тен кръст – ен­кол­пи­он с изоб­ра­же­ния на Бо­го­ро­ди­ца и апо­с­то­ли­те.
Може би най-важен резултат от проучванията е твърдото ус­та­но­вя­ва­не, че Плиска е изградена от българите, а не е наследена от византийците, каквото мнение се отстояваше от някои български, румънски и югославски учени. Мо­ну­мен­тал­ни­те градежи бележат началото на развитието на соб­стве­но българската ар­хи­тек­ту­ра, продължено в Преслав, Охрид, Ве­ли­ко Търно­во и други сред­но­ве­ков­ни гра­до­ве.