Битката на народите при Варна, 1444 г.

ПРИШЪЛЦИТЕ
“Проклето да бъде нашето време. Турците разрушиха градовете ни,
ограбиха светилищата ни, изпълниха всичко с кърви и трупове.”
Димитрий Кидонис

През XIII век в Мала Азия се появява поредната вълна на тюркски номадски племена, принадлежащи към същата огузка група, към която принадлежат и селджуките, намиращи се там. Пришълците прииждат от Средна Азия покрай източните брегове на Каспийско море през Иранското плато и през седловините на Кавказ. Тюркските вождове постъпват на служба в селджукския султанат Икония. В замяна получават участъци земя в днешна Западна Анатолия (Анадол) в пограничните на Византия владения. За мюсюлманското население там (своеобразна смесица от отдавнашни тюркски чергарски заселници, а от втората половина на XIII век – и различни дезертьори от монголското управление) византийските земи са много привлекателни и на границата на империята непрекъснато кипи “свещена война” с неверниците.