Димитър Бояджиев. Стихотворения и преводи.

Един от най-нежните и същевременно трагични лирици в нашата поезия е Димитър Бояджиев. Наред с Яворов той е създател на психологическата лирика у нас, а техен следовник е Димчо Дебелянов. Той е и сред представителите на българския символизъм. Този син на Пазарджик отрано изпитва жестоките неволи, които разпъват душата му на кръст и го довеждат до страшното решение за самоубийство.
Лириката на Димитър Бояджиев се характеризира с изтънченост, финес, изящество, музикалност. Нежните чувства в поезията му са съпроводени с тъга, тревога, болка, самота и дълбока скръб, щастието е непостижим блян за него. Любовното чувство в неговата лирика е драматично, понякога достига до трагичност, защото е дълбоко и съдбовно. Той е автор и на забележителни пейзажни стихотворения, които се отличават със своята пластичност.

В поезията на Димитър Бояджиев бушуват подводни течения, издигнали се от дълбините на неговото съзнание. Самият поет е болезнено чувствителен тъжен самотник. Не намира сили да надмогне трагичната си предразположеност.

Като всеки голям поет той създава видимото, за да служи на невидимото. Трябва да открие някаква отвъдност спрямо заобикалящите го материални факти. Стиховете на Димитър Бояджиев изразяват драматизма и трагизма на вътрешната му биография.

Никола ИВАНОВ

Изданието е предназначено за ученици, студенти и ценители на Високото Слово.