Истината в две части

„Кое кара един човек да премине границата? Да пожелае собствения си край или смъртта на другиго? Има ли още ценности и дали думата „грях“ е отживелица в нашето модерно, забързано, пренаситено с технологии, съвремие? Къде отиде човечността? Кой изтри, от речника на хората, смисъла на думата „съвест“? Сеща ли се изобщо някой за Сократ, който минавайки по една атинска улица, зърнал свой ученик, който излизал от къщата на някаква блудница? Юношата се засрамил от лицето на учителя си и се дръпнал бързо, за да се скрие вътре.
– Младежо – му рекъл тогава Сократ – не е толкова срамно да излезеш от такава къща, срамота е да стоиш в такава къща. В колко „такива къщи“ сме били през живота си? – никой не си признава. А спотайваният грях е една неизлечима болест на душата.Така се родиха моите герои. От пепелта на греховете им. Различни по произход, характер, убеждения. Различни и по националност, но еднакви в своето падение. Завладени от завист, чувство на малоценност, алчност, арогантност, мания за величие. Недостатъци и пороци, еднакви като огледални образи, независимо от факта, че говорят на различни езици. Но никой няма да си спомня за тях. Те са като сметта, която вятърът безцелно разпилява по улиците. Никому ненужна, но най-вече неполезна. Но съществуват и други хора. Силни хора. Богати душевно хора. Като наемният убиец, който знае цената на красивото, като разкаялият се Пол Райнер, като шейхът, който черпи сили от страданието си, като медика Кирил Стоев, заминал в неизвестното, за да се впусне в борба със сили – опасни, непредсказуеми – само и само да съхрани здравето на милиони непознати хора. Силни характери. Големи мъже.