Тревненска архитектура

Възникнала като дервентджийско селище през XVI в.,Трявна се е ползвала с относителна независимост и привилегии още в ранните векове на робството. Представителите на властта е трябвало да живеят извън него, не се разрешавало турчин да се роди или да бъде погребан в землището му, а когато мюсюлманин конник пресичал калдъръмените улички или мегдана, той трябвало да слезе от коня и да мине пеша. Гордите балканджии свободно изповядвали вярата си, ревностно защитавали българщината и успели да съхранят свободолюбивия си дух и достойнство.
Епохата на Възраждането заварва непокорните планинци не само горещи патриоти, но и изкусни занаятчии, които допринасят за икономическото въздигане на Трявна. През XVIII-ХІХ в., селището се утвърждава като стопански и културен център. Тревненските майстори се изявяват най-вече в областта на строителството, резбарството и зографството. Така се заражда, развива и разцъфтява най-старата възрожденска художествена школа по българските земи -Тревненската.
Малкото и неплодородна земя, от една страна, и изобилието на дърво и камък, от друга, са насочили още в далечното минало мъжкото население от този край към строителството. В началото на XIX в., Трявна е имала вече утвърден с авторитета си дюлгерски еснаф със своите първомайстори. Свидетелство за това е надписът, издялан върху стара тревненска чешма, построена през лятото на 1804 г. от резбаро -дюлгерския еснаф. През същата 1804 г. била издигната и прочутата къща на хаджи Христо Даскалов. Това подсказва за традиция в строителството, за умения, създавани с десетилетия.