Български смехотворци – том 2

С присъщото си чувство за хумор художникът Красимир Коцев е направил шарж на автора – поставил го е в ролята на Герман, смесил е езически и християнски обичаи, за да напомни, че смехотворецът стои извън каноните. Смехът твори отвъд доброто и злото, той е енергия при младите и мъдрост при старите, звън на надежда и отпускане на стихии, сбиране на тръни по земята и кършене на облачни снаги по небето. Затова и описаните смехотворци са толкова различни – едни се увличат в лъжи и то така, че да хванат дявола за опашката; други правят от нищо нещо, за да се превърне повторителността на живота в удоволствие; трети по ловджийски гърмят, но със слова, та да могат дивите животни да доживеят до старост. Най-често използваната дума е „ситуация”, защото смехотворецът се познава по умението да улови мига, да направи от него случка, толкова неочаквана, че животът да я поиска за себе си.
У нас са издадени много сборници с анекдоти, но те рядко са организирани около личността на популярни смехотворци, каквито са Хитър Петър и Настрадин Ходжа. Авторът е събрал в едно исторически личности и художествени образи, известни като шегаджии, зевзеци, хитреци, шутове, за да стане ясна тяхната значима роля в обществото. За смехотворците той е създал множествено число, та като пътуваме от едно място към друго, приказно да сме през девет планини в десета, смехът да е като слънце, което не залязва в българските предели.